Много бурно вълнение и ветрови щорм по Българското Черноморско крайбрежие в периода
6-9 февруари 2012г.

 

Научно-популярен коментар от Иван Иванов – директор на НИМХ - Филиал Варна

(Предстои научна публикация по темата със сравнение на резултати от модели, схеми на генерация и дисипация с различни входящи данни и синоптичен анализ.)

Неравномерното разпределение на светлина и топлина над земното кълбо предизвиква разлика в атмосферното налягане над териториите. Възниква преместване на въздушни маси от зоните с високо налягане към местата с ниско, което обуславя появата на вятъра. Океаните, моретата и континенталните територии с различен ландшафт и надморска височина са обособили характерни зони на ниско и високо налягане (барични центрове), които обикновено носят географските имена на районите, над който се формират, имат предимно постоянен характер и определена цикличност. През отделните сезони баричните центрове имат по-висока или по-ниска активност, но възникват и временни нерегулярни зони на циклогенез, които усложняват познатата схема на общата атмосферна циркулация.
Такива са Средиземноморските циклони, които най-често се зараждат около Генуезкия залив, а броя им в отделните години може да варира в пъти. При движението си на изток те минават по няколко характерни коридора, като България попада в различните им сектори, от които зависят метеорологичните обстановки. Разбира се, Северноатлантическите циклони, които също се преместват на изток, оказват влияние върху времето над страната, но имат преди всичко фонов характер. Над Европейската част на Русия в посока Сибир и Арктика, особено през зимата, действа зона с високо атмосферно налягане или така наречения Сибирски максимум, който също в голяма степен определя характера на времето и екстремумите. Над Мала и Предна Азия също са се оформили почти постоянни центрове с високо налягане.
Атмосферните процеси над Балканския полуостров са повлияни предимно от тези динамики и в зависимост от тяхната моментна активност, сила и комбинация, времето в България е валежно, ветровито, студено или топло. В моменти на "подходяща" синоптична обстановка се наблюдават опасни и особено опасни атмосферни явления. Такъв беше периодът 6 - 9 февруари т.г., когато атмосферните процеси се развиха по начин, при който се наблюдаваше бурен вятър над западната част на Черно море. Въздействието му или преминало въздействие на въздушния поток предизвика развълнуваност на водната повърхност във вид на ветрова или зиб (мъртва) вълна не само край българските брегове.

На 6 февруари имаше задълбаващ циклон над Йонийско море. Над европейска Русия стационира антициклон. Разликата в налягането между двата барични центъра е в порядъка на 70 хектопаскала. Този градиент е голям и предизвиква прогресивно усилване на вятъра над морето от североизток от умерен сутринта до 18-24 м/сек (65-85 км/ч) край северните ни брегове вечерта. Вълнението бе 2-3, в открито море 3-4 бала.
На следващият ден циклонът се разшири на изток, като се отделиха отделни вихри. От север-североизток се спусна така наречен гребен на високо налягане. Градиентът над цялата акватория нарасна значително. В Истанбул атмосферното налягане беше 1010, в Констанца 1030 хПа. Вятърът от север-североизток с усилване на поривите достигна до 24-28, а в Бургас бяха измерени и 34 м/сек (122 км/ч). Вълнението нараства от 3 и достигна до много бурно вълнение 6 бала (4 - 6 м), край южното крайбрежие. Северно от нос Шабла вълните достигаха височина 6-7 м, отговарящи на "Високо вълнение" 7 бала. Морската метеорологична обстановка се потвърждава от оперативен вълнови модел на НИМХ, фиг. 1.

 

Фиг. 1 Прогноза на модел WAVEWATCH III, захранван с метеорологични данни от модел ALADIN за 7 февруари 2012г., 23ч българско време.

Върху синоптичната обстановка на 8 февруари продължи да оказва влияние предимно мощният гребен, но вече с нахлуване от север и обширната циклонална област над източната част на Средиземно море. Градиентът на налягането бе все още значителен, но отслабна. Вятърът се завъртя от север и север-северозапад и до вечерта отслабна. Вълнението по крайбрежието постепенно пада от 5,4 до 3 бала.
Екстремните явления, които се случиха, бяха свързани с големината на разликата (градиента) на атмосферното налягане, фиг. 2 и 3 и температурата на въздуха над два района, между които стоеше Балканският полуостров и в частност нашето крайбрежие.


Фиг. 2 Синоптична карта с приземен анализ на атмосферното налягане за 07.02.2012г.

 

Фиг. 3 Посока и скорост на приземен /приводен/ вятър на 08.02.2012г.

 

Доколкото силни ветрове се срещат по-често в ежедневието ни, бурното и високо вълнение на морето и щетите които нанесе ни направиха по-силно впечатление. Скалата за определяне на вълнението е до 9 бала. Имаме сведения за вълнение в Ч. море до 7 бала. На седми вечерта до осми сутринта вълнението по бреговете ни достигна 6 бала, а в северозападната част на Ч. море до 7 бала със значимата височина на вълната до 7 м, фиг. 4. Така че това си е един рекорд за последните десетилетия.

 


фиг. 4 Резултатите от измерването чрез сателитна алтиметрия. Нанесени стойности на значимата височина на вълните (данните са от спътниците Jason 1 и Envisat):
Горната следа (satellite track) със стойностите от 4.1 до 7 метра е по данни от спътника ENVISAT за 8 февруари 00 часа вечерта българско време.
Долната следа е от спътника JASON 1 за 8 февруари в 17 часа българско време.


Активността и взаимодействието, което осъществиха баричните образувания, предизвикаха натрупването на няколко фактора, вследствие на което се образува такава висока вълна, предизвикала и щети по брега.
Продължителното и мощно въздействие на североизточния вятър върху водната повърхност предизвика покачване на морското ниво в порядъка 60-80 см пред бреговете ни. Това явление се нарича сгон или на английски storm surge. При акумулативни (ниски) брегове тези 60-80 см покачване, представляват 6-8 м нахлуване навътре в сушата. Разбира се, това зависи от профила му. Към това покачване прибавяме смесено вълнение от мъртва (зиб) 3-4 м и ветрова вълна и ето и причините за "необикновените" щети по бреговите съоръжения. При по-високо ниво, прибоят се доближава по-близко до брега и руши повече. Ако прибавим статичното преместване на водни маси от местата с по-високо налягане към по-ниско, респективно югозападната част на морето, температурната разлика и плътност на водата между северните и южни брегове, картината се очертава като сложна, но обяснима.

Снимка 1. Вълнение на морето край нос Шабла на 08.02.2012г.

Снимка 2. Бурно вълнение 5 бала при вълнолома на Варна на 08.2012г.

Температурата на морската вода през тези дни беше около 0 градуса. Образува се брегови лед на места по Северното Черноморие и обледяване на брегови съоръжения и инфраструктура. Вълните по споменатите причини навлязоха навътре и отнеха пясъка от плажовете, предизвикаха свличания и абразия. Обледяването изигра и положителна роля, особено по северните брегове, защото ледът "циментира" брегоукрепващите подвижни тела – като тетраподи, каменни блокове, стени и крайбрежни пътища и нямаше значителни щети. За сравнение, през февруари 1979 г. при подобна синоптична обстановка има случай, при който морското ниво при Варна се е покачило с над 90 см над нормалното и силни вълни са разбили части от вълнолома и са наводнили Морската гара.

Снимка 3. Обледяване на вълнолома при Морска гара Варна на 09.02.2012г.

Снимка 4. Брегови лед край шабленската крайбрежие