29 декември е обявен от Програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP) и от Секретариата на Конвенцията за биологичното разнообразие за Международен ден за опазване на биологичното разнообразие.
Република България ратифицира конвенцията през февруари 1996 г. и става равноправен член на Конвенцията по биологично разнообразие. Страната ни се нарежда между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа, представено от 94 вида бозайници, 36 вида влечуги, 16 вида земноводни, 27 000 вида насекоми и безгръбначни, над 3 560 вида висши растения, повече от 6 500 вида низши растения и гъби.

Поради комплексното влияние на атмосферните процеси и географските фактори Земята има разнообразен климат. В зависимост от тези условия, съществува зонално разпределение на почвите, растителността и животните на север и на юг от екватора. Разпостранението на организмите по Земята е повсеместно и всеки вид играе определена роля в природата, в кръговрата на веществата, влияе по своему върху средата, която обитава, а съставът и числеността им са в постоянно колебание. Според реакцията им, те са различно приспособени и когато се поставят в несвойствени условия, силно се изменят. Влиянията между организмите са най-разнообразни. Те влияят в отношения на хищници и жертви, паразити и гостоприемници, на съжители / например растенията и насекомите зависят едни от други и т.н./. От друга страна редуването на светли и тъмни периоди с различна продължителност, обособява организми към дълъг ден / денят с умерен климат /, а други към къс ден / в тропици и субтропици /.
Характерна особеност за областите с умерен климат е наличието на голям брой прелетни и скитащи птици и изпадащи в зимен сън бозайници. Миграцията на животните е свързана с някои биологични прояви и с изменение на условията на средата и се извършва периодически - за размножаване, изхранване, в зависимост от сезоните, денонощните промени и т.н. Придвижването на животните се извършва на малки разстояния / полското врабче есен от полето, към селищата, други птици – от високите части на планините, към по-ниски и т.н./ или с огромни придвижвания на разстояние от хиляди километри, които могат да траят месеци и години. Според начина, миграциите на животните са активни, когато се извършват от самите животни и пасивни, когато животните се носят от въздушните или водни течения. Най-често миграции се наблюдават при риби и птици, бозайници и насекоми, т.е. при животните с най-бързи и активни движения. През някои области на Североизточна България преминава прелетния път на дивата гъска, пристигнала в периода 20-25.11. / обл. Силистра и Разград /; за ятата щъркели и жерави средната дата за пристигане през тази пролет е ок. 20.03., за отлитане – 10.09., съответно за дървесната лястовица – около десет дни по-късно. Голямото разнообразие на растения, бозайници, птици и насекоми, обитаващи водата, сушата и въздуха, изисква пряко наблюдение в природата. Продължителните целогодишни изследвания, позволяват да се разкрие приспособимостта на организмите по дадени местообитания, възможностите за разселването им и използването им за подобряване на околната среда. От тези данни се изхожда за определяне на мерките за борба с вредители по селското и горско стопанство / например прелетните скакалци /; с паразити и причинители на болести по животните и човека; за подобряване добивите от селскостопанските растения ; за запазване и аклиматизиране на домашни и диви животни, които притежават ценни стопански качества и т.н.

На читателите пожелаваме красива и щедра Високосна 2012-та година !