Растенията и организмите се заселват и в съвсем необикновена обстановка.
Например в пустинните зони, където постоянният или сезонен сух, горещ климат изисква силно разредена сухолюбива растителност. В безплодните безводни пясъци на Сахара, дъждове валят само 3-4 пъти в годината. Значителните дневни и годишни температурни амплитуди в тези райони благоприятстват за бързото физическо изветряне на скалите, почти няма повърхностни течащи води, временните потоци създават сухи долини – уади. Гребените от сипкав пясък, пълзящ под напора на вятъра, могат да засипят всичко по пътя си.
Въпреки това там могат да се наблюдават висши растения. Някои пустинни житни треви изсъхват напълно под палещите лъчи на безмилостното слънце и в продължение на месеци търпеливо чакат макар и най-слаб дъждец. Щом тези житни треви получат нищожно количество вода, те моментално се раззеленяват и започват бързо да растат, стремейки се най-пълно да използват проникналата в пясъка влага. Много сухоустойчиви пустинни растения са в състояние да натрупат в своето тяло големи запаси от вода и след това в продължение на много време да я използват постепенно. Корените им умеят да поглъщат минералните соли и без почвена вода, като ги овлажняват със своята собствена влага.
Какво се случва в нашият район?
За последните десет години, най-големи щети от засушаване по земеделските култури в Североизточна България са нанесени през 2007 год., когато в голяма част от областите е обявена бедствена обстановка. Повредите дължащи се най-вече на водния дефицит и топлинните аномалии през периода на формиране на продуктивния апарат и продължителното им въздействие, допринесоха до смущения в нормалното протичане на фазите, снижаване качеството на продукта, намаляване на добивите или до пълно унищожаване на реколтата. В много региони, прибирането при есенниците започна доста по-рано и при трудни условия, предизвикани от състоянието на посевите - слаби и малки класове, леко и недоизхранено зърно /на стопаните то е известно като "шупло"/, пролетниците бяха силажирани в края на м.юли.
Нарушените биохимични процеси в растенията, вследствие вредното действие на високите температури , съчетанието м/у атмосферно и почвено засушаване и продължителността на слънчевото греене се отразява и на насекомите- опрашители. Скъсените междуфазни периоди по време на цъфтежа, непълноценното развитие на голяма част от венечните листа / вследствие, на което има ограничени ароматни масла /, при по-голяма част от растенията на полето и в градините, почти не позволява на насекомите да извършат най-важната си функция – достигане до нектарника, събиране и пренасяне на цветния прашец.
Ценим ли богатството на заобикалящия ни растителен свят ?
Имелът, киселият трън, жълтият кантарион, брезата, тинтявата, липата и много други, отдавна се използват като лекарствени растения. Горската ягода, черното френско грозде, малината, къпината и смокинята имат плодове, които са много вкусни. В листата на хвойната и пелина, лайката и други се съдържат голямо количество етерични масла, необходими за парфюмерията. Борът, елата, лиственицата и дъбът ни дават превъзходни незаменими продукти: и дъбилни вещества, и терпентин, и колофон и много други. Тополата пречиства добре въздуха от микроби. Разнообразие от красота, наслада и лечебни свойства.
Ще съумеем ли да ги запазим, зависи само от нас.
